Такъв, какъвто си
Псалм 88
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване.
Господи Боже, Спасителю мой,и денем, и нощем съм викал пред Тебе. Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;приклони ухото Си към вика ми. Защото се насити душата ми на бедствияи животът ми се приближава до преизподнята. Причисляван съм към онези, които слизат в рова;станах като човек, който няма помощ, изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните. Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм ризовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.) В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти? Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа. Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.
Интересен псалм. Доста депресиращ. Самото заглавие казва, че това е песен. Защо Бог би искал неговите хора да пеят такива обезокуражаващи песни? Каква е цалта да се сложат думите „познатите ми са мрак“ в песен? Точно тук, този псалом става окуражаващ за нас.
Псалм 88 е песен на Кореевите потомци. Кореите са били портиерите на снинята. Те са били и тези, които са водели израилтяните в шествие към шатъра за поклонение и жертвоприношение. (1 Летописи 9:19) Тази тъжна песен е била една от песните, които са пели.
Разбирате ли, какво означава това? Бог иска най-мрачните човешки стенания да бъдат събрани с най-светлите човешки надежди. Честност при показване на емоциите и чувствата си страх, болка и съмение са добре дошли в мястото за хваление, поклонение и прощение. Бъркутията от човешката мизерия е била поканена да влезе в мястото на тайнствената и величествена Божия благодат.
Никой псалм не показва по-добре факта, че Бог ни казва: „Елате при мен такива каквито сте, със всичките си съмнения и страове, болка и безнадеждност. Издигнете пред Мен вашите разбити надежди и мечти, и намерете прощение и почивка в момент, когато изглежда, че няма надежда. Не се притеснявайте, само защото умът ви е объркан, не се срамувайте, защото сте се съмнявали в Моята доброта и любов. Елате такива каквито сте.“
Този вид прозрачност пред Бог трябва да присъства в нашето поклонение към Него. Каква надежда! Ние не трябва да слагаме духовни „дежурни маски“, за да отидем при Бог. Ние можем да отидем такива, каквито сме. Неговата любов е все-силна и милостта Му е все-достатъчна.